В момента ние се намираме в ситуация на изключително свито потребление както от страна на фирмите, така и от страна на гражданите и държавата, комбинирано с високо ниво на несигурност за изхода от ситуацията, което предлазполага задълбочаване на проблема.

Темповете са толкова бързи, че дори хората, които гледат нещата отгоре не можаха да предвидят ситуацията дори само няколко месеца напред.

Как се стигна дотук:

1.                  Банките вдигнаха лихвите по старите кредити и започнаха да изземват пари от пазара.

2.                  Банките вдигнаха лихвите по новите кредити и намалиха кредитирането, което увеличи вътрешната задлъжнялост и затрудни дейността на субектите.

3.                  Банките вдигнаха лихвите по депозитите и създадоха нежелание за икономическа активност. Така лице със 100 000 лв, преди 2 години щеше да развие някаква дейност, да отвори работни места, да купува и продава и т.н. Днес, в ситуация на невървящ бизнес, то прави депозит и чака. Дори отлага потребленити си, поради падежи, а защо не и защото знае, че високата лихва няма да е вечна.

4.                  Държавата забави разплащания към фирмите – ход, донякъде обясним от политическа гледна точка, но напълно непонятен от икономическа.

5.                  Масово тръбене по медиите за „Кризата” по всякакви икономически, политически, спортни, развлекателни, научно-популярни, публицистични и детски предавания. Чак на човек да му се прииска да има цензура, слушайки всякакви лаици.

Спецификите на българската икономика по сектори, нещо за което писах в предишната си статия, показва че нашата икономика няма да се възстанови малко след европейската, защото износът не е толкова силно наше оръжие, за да ни изтегли нагоре. Не искам да коментирам факта, че ако предприятие реализира по време на криза 30 % спад на проажбите и 10 % съкращения на персонала, при излизането от кризата ще възстанови продаваните обеми, но не и заетите работни места.

Не е случайно, че много преди да се стигне дотук, Премиерът се срещна с банковия сектор. Жалкото е, че постигнатото тогава не беше много. Ако тогава на тази среща бяха взети правилните антикризисни мерки -1-ви опит, ситуацията щеше да е различна. Водещ банкер обаче каза „Държавата да не си и помисля да въвежда административни ограничения върху лихвите.” И ето ни тук.

Не мога да отрека, че след сещата има движение в правилната посока, но не е дотолкова силно и идва твърде късно и бавно. Някой ще ме репликира, че има спад на лихвие по кедитите, че са на нива почти като преди кризата, че се отпускат кедити и т.н.

Не е там проблемът. 2-3% разлика в лихвата по кредитите не е проблем за който и да е бизнес, когато е предвидена предварително (при нас беше непредвидено). Пробемът е в нежланието за инвестиране в ситуация на свито потребление, съчетано с увеличено желание и възможности за спестяване и печелене от лихви по депозити.

Изходите:

Тъй като никой не може да предвиди доколко ще се свие портеблението, така както не познаха и ефекта от вдигането на акциза върху цигарите, защото е трудно да мериш паниката, има два вариянта.

При единият вариянт хората купуват (образно казано, а може би и не толкова) само хляб, мляко и лекарства. Това значи да се увеличи ДДС с процент достатъчен да попълни бюджета от приходите от ДДС върху хляба, млякото и лекарствата.

При другият вариянт се регулират лихвите. И не лихвата по кредитите е проблем, а лихвата по депозитите. Защото при годишна лихва по депозитите 3 % и инфлация 2 %, икономическата активност би била съвсем различна.

... колкото повече препрочитам горните редове, толкова повече ми се струва, че вариянтът е един.